Какво се случва с фибрите след прием: процеси в организма

Фибрите често се описват като частта от храната, която организмът „не усвоява“. Това е вярно, но само отчасти. Те не се разграждат от човешките храносмилателни ензими по начина, по който се разграждат смилаемите въглехидрати. Но това съвсем не означава, че просто преминават непроменени през организма.

Още по пътя през храносмилателната система различните фибри могат да се държат по различен начин. Някои взаимодействат с водата и променят вискозитета на хранителното съдържимо. Други достигат дебелото черво, където ферментират под действието на чревната микробиота, а трети практически не ферментират.

Затова, за да разберем какво се случва с фибрите след приема им, не е достатъчно да ги разделяме само на разтворими и неразтворими. Свойствата на фибрите до голяма степен определят как ще се държат по пътя през храносмилателната система.

Защо фибрите не се усвояват като останалите въглехидрати?

Фибрите са въглехидрати, но организмът ни не ги разгражда по същия начин като смилаемите въглехидрати. Причината е в тяхната структура и в начина, по който отделните им части са свързани. Храносмилателните ни ензими разпознават и разграждат само определени структури.

Добър пример са нишестето и целулозата. И двете са изградени от дълги вериги глюкоза, но начинът, по който тези молекули са свързани, е различен. В резултат:

• Нишестето може да бъде разграждано от човешките храносмилателни ензими до по-малки молекули и в крайна сметка до глюкоза, която се абсорбира в тънкото черво.
• Целулозата има различна структура, която човешките ензими не могат да разградят. Затова тя преминава през тънкото черво, без да се усвоява по същия начин.

Целулозата обаче е само един пример. Различните видове фибри имат различна структура и свойства, но общото между тях е устойчивостта им към храносмилането в тънкото черво.

И тук е съществената разлика: това, че фибрите не се усвояват като глюкоза, не означава, че просто преминават през организма без промяна. По пътя им значение започват да имат взаимодействието с водата, вискозитетът и способността им да ферментират.

Първа спирка: какво се случва с фибрите в устата и стомаха?

Пътят на фибрите започва още с първата хапка. В устата храната се раздробява чрез дъвченето и се смесва със слюнката. Фибрите обаче не се разграждат съществено от човешките храносмилателни ензими и продължават към стомаха.

Как се държат фибрите в стомаха?

В стомаха храната се смесва с течности и стомашни сокове и постепенно се превръща в полутечно съдържимо. Именно тук започват да се проявяват по-ясно различията между отделните фибри.

В зависимост от свойствата си някои фибри взаимодействат с водата и могат да увеличат обема или да променят вискозитета на стомашното съдържимо. Най-просто казано, вискозитетът описва колко „гъста“ става средата, в която се намира храната.

Когато средата стане по-вискозна, се променя начинът, по който храната се смесва и придвижва през храносмилателната система. Така една фибра може да влияе на случващото се около храната, въпреки че самата тя не се разгражда и усвоява като обикновените въглехидрати.

Това става особено важно в тънкото черво. Там по-вискозната среда може да промени контакта между храната, храносмилателните ензими и чревната повърхност, където се усвояват хранителните вещества.

Какво се случва с фибрите в тънкото черво?

След като напуснат стомаха, фибрите достигат тънкото черво заедно с останалото хранително съдържимо. Тук към него се добавят панкреатични и чревни сокове и жлъчка, а разграждането и усвояването на голяма част от хранителните вещества продължава.

Фибрите остават в чревното съдържимо

Докато ензимите разграждат смилаемите въглехидрати, белтъците и мазнините до форми, които организмът може да абсорбира, хранителните фибри до голяма степен устояват на това ензимно разграждане. Затова те остават в чревното съдържимо и продължават пътя си към дебелото черво.

Това обаче не означава, че са просто пасивни „пътници“.

При определени фибри взаимодействието с водата продължава и в тънкото черво. Вискозните фибри могат да поддържат по-гъста среда около храната, което променя начина, по който чревното съдържимо се смесва и придвижва.

В по-вискозна среда хранителните вещества, храносмилателните ензими и повърхността на червото не взаимодействат по същия начин. В резултат разграждането и последващото усвояване на някои хранителни вещества може да протичат по-бавно.

Този механизъм помага да се обясни защо определени вискозни фибри могат да повлияят на скоростта, с която глюкозата се появява в кръвта след хранене. Връзката е разгледана по-подробно в статията ни за взаимодействието между фибрите и глюкозата.

Някои фибри могат да взаимодействат и с жлъчните киселини и да повлияят на тяхното повторно усвояване в червата. Това е различен механизъм, свързан с влиянието на фибрите върху холестерола, затова няма да го разглеждаме подробно тук.

След тънкото черво фибрите продължават към дебелото. И именно там пътищата на различните видове започват да се разделят.

Какво се случва, когато фибрите достигнат дебелото черво?

След като преминат през тънкото черво, фибрите достигат дебелото черво. Тук в процеса се включва чревната микробиота, огромна общност от микроорганизми, част от които разполагат с ензими за разграждане на структури, с които човешките храносмилателни ензими не могат да се справят.

Но това не означава, че всички фибри претърпяват една и съща промяна. Именно в дебелото черво пътищата им започват да се разделят.

• Ферментиращите фибри могат да бъдат използвани от определени чревни бактерии като субстрат. При ферментацията се образуват различни метаболити, сред които късоверижни мастни киселини, както и газове.
• По-слабо ферментиращите и неферментиращите фибри остават в по-голяма степен непроменени и продължават пътя си през дебелото черво. Част от тях в крайна сметка се отделя с изпражненията.

Какво се случва при ферментацията?

Когато чревните микроорганизми използват определени фибри, протича процес, наречен ферментация. Най-просто казано, бактериите разграждат част от фибрите и ги използват като субстрат, а в процеса се образуват нови вещества.

Сред тях са късоверижните мастни киселини (SCFA), основно ацетат, пропионат и бутират, както и газове и други метаболити.

Част от късоверижните мастни киселини могат да бъдат абсорбирани през лигавицата на дебелото черво. Бутиратът например служи като важен източник на енергия за клетките на дебелочревната лигавица. Ацетатът и пропионатът също могат да бъдат абсорбирани и използвани в различни процеси в организма.

Образуването на газове е естествена част от микробната ферментация. Затова при някои хора увеличаването на приема на определени ферментиращи фибри може да бъде свързано с повече газове и усещане за подуване на корема.

Всички фибри ли ферментират?

Не. Различните фибри се различават по степента и скоростта, с която могат да бъдат ферментирани от чревната микробиота.
Степента на ферментация е характеристика на конкретната фибра. Това означава, че не можем да определим какво ще се случи с една фибра в дебелото черво само според това дали е разтворима или неразтворима.

Разтворима фибра означава ли и ферментираща?

Не задължително. Разтворимостта и способността за ферментация са различни характеристики.

Разтворимостта описва как фибрата взаимодейства с водата, докато способността за ферментация показва доколко тя може да бъде използвана от чревната микробиота.

Има разтворими фибри, които ферментират, но има и такива, които практически не ферментират. При неразтворимите също има различия: някои са по-устойчиви, докато други могат да бъдат ферментирани в известна степен.

Какво в крайна сметка се отделя от организма?

След целия този път какво всъщност остава от приетите фибри?

Отговорът отново зависи от конкретната фибра. При ферментиращите фибри част от първоначално приетото количество вече е преобразувано от чревната микробиота. Част от образуваните при този процес късоверижни мастни киселини се абсорбират през лигавицата на дебелото черво, а други продукти от ферментацията, например газовете, следват свой собствен път.

При фибрите, които ферментират по-слабо или практически не ферментират, по-голяма част може да премине през дебелото черво непроменена и да достигне до изпражненията.

Самите изпражнения обаче не са просто „неусвоени остатъци от храната“. Те съдържат комбинация от вода, останали неферментирали компоненти, чревни микроорганизми и остатъци от тях, отделени клетки от чревната лигавица, слуз и други вещества.

Затова въпросът „какво се случва с фибрите в организма?“ няма един отговор. Всичко зависи от това каква е конкретната фибра.

Защо различните фибри не действат по един и същи начин?

След като проследихме пътя на фибрите през храносмилателната система, вече е по-лесно да видим защо не всички се държат еднакво. Разликата не е само в това дали една фибра е разтворима или неразтворима.

Свойствата на фибрите определят как те взаимодействат с водата, как се държат в храносмилателната система и какво се случва с тях, когато достигнат дебелото черво.

Тези свойства могат да се срещат в различни комбинации. Затова две разтворими фибри не е задължително да се държат по един и същи начин в организма. Едната може да образува вискозна или гелообразна среда, а другата не. Едната може да ферментира в дебелото черво, докато друга да не ферментира.

Това обяснява и защо само разделението на „разтворими“ и „неразтворими“ не ни дава цялата картина. За да разберем какво се случва с една фибра след приема ѝ, трябва да знаем повече за конкретните ѝ свойства.

Какво да гледаме, когато избираме източник на фибри?

Основният източник на фибри е разнообразното хранене с богати на фибри храни.

Когато приемът с храната не е достатъчен, хранителните добавки с фибри са друг начин за допълването му.

При избора на такава добавка обаче има значение не само количеството фибри в една порция, а и свойствата на конкретната фибра.

Можем да обърнем внимание на:

• Способността за ферментация. Неферментиращите фибри не се използват от чревната микробиота по този начин и съответно при тях не се образуват газове вследствие на ферментацията на самата фибра.
• Стомашно-чревната поносимост. Различните източници на фибри могат да се понасят различно, затова индивидуалната поносимост също е практичен критерий при избора.
• Другите свойства на фибрата. Освен способността за ферментация значение имат разтворимостта, вискозитетът и взаимодействието с водата. Както видяхме, именно комбинацията от тези свойства определя как фибрата се държи по пътя през храносмилателната система.

Така неферментиращият профил не прави една фибра автоматично „по-добра“ от останалите, но може да бъде важно предимство, когато се търси хранителна добавка с добра стомашно-чревна поносимост.

Най-важното за пътя на фибрите през организма

Фибрите изминават дълъг път през храносмилателната система и това, което се случва по него, зависи от конкретната фибра. Някои се превръщат в „храна“ за чревните бактерии, други преминават през дебелото черво почти непроменени, а трети влияят на средата, в която се усвоява храната.

Затова повече фибри невинаги означава едно и също нещо. Има значение не само колко приемаме, а и какви фибри избираме.

А когато знаем какво се случва с тях след първата хапка, става много по-лесно да разберем защо различните източници на фибри могат да имат различно място в храненето ни.

Често Задавани Въпроси